Н У Р К А Н   Н У Ф 

Бях като вълк единак в изкуството, сега съм между „правилните“ и „неправилните“ хора... 28 October 2015 Може би ще си спомните случая за картината „Тайната вечеря“, нарисувана в чест на самия Георги Обретенов, директор на ПГТ „Шандор Петьофи“. Тази картина, заедно с лика на Денчо Бояджиев и този на Илиян Дочков, началник на Регионалния инспекторат по образованието, са все дело на младия Нуркан Нуф от Разград. В момента младежът се извява като студент в специалността „Рисуване и интермедия” към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и все още на скромните 19 години, Нуркан е горд създател на няколко свои изложби, където се преплитат рисуване на платно, върху дърво, върху стъкло и хартия. Изобщо цял ред нестандартни похвати, за които само можем да го поздравим. Нуркан Нуф, или Нури, както обичат да го наричат приятелите му, любезно се отзова на поканата ни и отговори на няколко наши въпроса. За всички негови фенове и любители на творчеството му е следващото интервю. Нури, здравей! Как разкри този твой трепет към четката и кой пръв ти повлия в тази насока? Сигурно рисуваш от детските си години, спомняш ли си как започна всичко? Детските ми години бяха интересни. Те са изпълнени с толкова много преживявания, с приятни топли спомени и емоции. А относно рисуването – баща ми пръв ме научи да рисувам още от малък, тъй да се каже, още от детската ми градина. Но тогава нямах това емоционално усещане към изкуството. Всъщност тогава рисувах, защото... просто го исках. Така да се каже, имах си някаква своя тайна нужда да го правя… Спомни си за първото поп-арт представяне в Разград: когато рисуваше картините си, ти мислеше ли, че ще дойде време да организираш цяла изложба след това? Изобщо как се случи и какво целеше да покажеш на публиката? Поп-арт изложбата я направих, за да покажа на хората в Разград един друг вид изкуство. Изкуство, което не се възприема като такова... Но като цяло, именно гимназията, а не самата изложба, ми даде ясна представа за това кой съм аз, каква е моята цел и т.н. Ти ни спомена, че готвиш следваща изложба, в която ще се включат „нови интердисциплинарни произведения“... Относно темата за новата изложба... Засега все още не искам да издавам каква и кога ще бъде тя... Но ви обещавам, че ще останете приятно изненадани, когато това се случи! Механотехникумът плюс ли ти беше в това, което правиш в момента, или като цяло ти нямаше чак такова влечение към компютри, схеми и мрежи? Когато започнах обучението си в гимназията, едва тогава осъзнах един куп нови емоции. Най-вече и мъката... Отне ми цели три години, за да разбера, че всъщност аз мога просто да сложа тези „нови” емоции върху плътното. Но това не се отнасяше толкова за поп-арта, колкото за изживяванията ми по време и в училище... Сега си студент първокурсник във ВТУ. Как ти се отразява студентският живот? В една твоя изложба в Разград ти се беше опитал да предадеш душевни размисли, чувства за раздяла, тъжни стихове на Едгар Алън По на гърба на платната и други. Дали в бъдеще ще се задълбочиш в чувствата, или ще се опиташ да преоткриеш света по един нов, по-ведър и може би малко по-оптимистичен начин? Преди университета не съм се срещал с хора на изкуството. Нямах с кого да споделям идеите си, но и нямаше кой да ме критикува. Бях като вълк единак в изкуството... Сега се движа само сред такива хора и осъзнах, че е отвратително да си сред неправилните хора... Но пък се оказа, че е още по-отвратително да бъдеш и сред правилните... Защо ли? Аз знам, но няма да ви кажа. Искам сами да се досетите. И не, това няма нищо общо с критиката. Критиката я приемам с широко отворени ръце... За дните ми във Велико Търново ли? Ами те са като на всеки студент и могат да се опишат точно с три думи: алкохол, цигари и изкуство (смее се). Благодарим на Нуркан за това интервю и му желаем успех в попрището, което е избрал!